Хегел (1770-1831)
Георг Фридрих Хегел
Въз основа на работата на своите предшественици в идеализма Фихте и Шелинг, както и под влияние на други съществуващи теории, Хегел разработва една напълно нова и революционна философия. Периодът след 60-те години на XX век е известен като “хегелиански Ренесанс”. Неговото влияние е почти абсолютно във всички области на философията. Привлича огромен брой почитатели (Фойербах, Маркс, Брадли, Дюи, Сартр, Грийн и др.), но също толкова голям е и броят на неговите критици (Шелинг, Киркегор, Шопенхауер, Ницше, Пърс, Попър, Хайдегер и др.)
Хегел е роден на 27 август 1770 година в Щутгарт, Германия. Баща му, Лудвиг Георг Хегел (1733-1799) е от Тюбинген и произхождал от семейство на държавни служители. Работел е като секретар в данъчната администрация в двора на Карл Ойген, херцог на Витенберг. Майка му, Мария Магдалена Луиза Хегел, по баща Фром (1741-1783) е от богато семейство, а баща й е бил адвокат. Хегел е най-голямото от трите деца в семейството – след него се раждат сестра му, Кристиана Луиза (1773-1832) и най-малкият брат Георг Лудовиг (1776-1812).
Хегел получава възпитанието си според принципите на строгата политическа и религиозна ортодоксалност, като придобива ттемперамента на конформист и буржоа. Като дете има разностранни интереси – интересува се от история, древни и класически езици, математика. Увлича се по ботаника и физика, но любимото му четиво са гръцките трагедии. Очароват го произведенията на Платон, Аристотел, Декарт, Спиноза, Кант, Русо, както и ранните идеи на Френската революция. След смъртта на майка през 1784 година започва да си води дневник, в който се разкрива интереса му към света на класиката и Библията.
Обучението му започва през 1773 година, когато започва да посещава местното начално училище. Четири години по-късно следват заниманията му с хуманитарни науки. През 1788 година завършва гимназия и постъпва в богословската семинария към Тюбингенския университет. В него посещава лекции по теология и философия. Изучава предимно гръцките класици, просветителите и Кант. Негови колеги и приятели са Хьолдерлин и Шелинг. По време на обучението си в университета тримата членуват в студентски политически клуб, поддържащ идеите на Френската революция. Защитава дисертация и на 27 септември 1790 година получава степен магистър по философия, а три години по-късно става кандидат на философските науки.
През октомври същата година Хегел започва работа като възпитател на децата на едно аристократично семейство в Берн, Швейцария. Той е в дома на благородника Карл Фридрих фон Стайгър. В същото време изучава произведенията на Монтескьо, Хобс, Хюм, Лайбниц, Лок, Макиавели, Русо, Спиноза и Волтер. Важен фактор в развитието му като философ е изследването, което сам прави върху християнството. По време на престоя си в Берн проявява интерес към революционните и политическите събития във Франция. Но средата, в която се намира в Берн, не му допада и през януари 1797 се премества във Франкфурт, където Хьолдерлин му е намерил място като учител.
Журналистическата работа на Хегел представлява само един епизод от живота му. Този етап е свързан с работата му като главен редактор на скромния всекидневник Bamberger Zeitung, но не продължава дълго, тъй като той скоро влиза в конфликт с баварската преса.
Бащата на Хегел умира през януари на 1799 година. След неговата смърт, той получава скромно наследство и това му позволява отново да мисли за академична кариера. През 1801 година се връща в Германия и се установява в Йена, по това време столица на немската култура. Гостува на Шелинг, който учи в местния университет. Хегел защитава дисертацията си “За орбитите на планетите” – труд, благодарение на който става приват доцент в Йенския университет. Започва да преподава и се среща с много известни личности, сред които е и Гьоте. По препоръка на Гьоте през февруари 1805 година е назначен за доцент. Шест години по-късно излиза първото и голямо произведение на Хегел – “Феноменология на Духа”.
През септември 1811 Хегел се жени за 20-годишната благородничката Мария фон Тухер. От брака им се раждат двама сина – Карл (1813-1901) и Емануел (1814-1891). Но Хегел има и един незаконен син, Лудвиг. През 1823 година обвинява момчето, че му е откраднало пари и оттегля фамилното си име. Така Лудвиг приема фамилното име на майка си и напуска Германия. Записва се доброволец в холандската армия, но на 28 август 1831 година Людовиг Фишер умира от малария.
Междувременно Хегел става директор на Нюрнбергската гимназия, а през 1816 и професор по философия в Хайделбергския университет. Първата му лекция е била на 28 октомври, а на следващата година през май тя е публикувана в първото издание на Енциклопедия на философските науки. През 1818 година е редовен професор в Берлинския университет, а скоро след това става негов ректор.
Хегел умира неочаквано на 14 ноември 1831 година в 5:15 сутринта в апартамента си в Берлин. Според едно от предположенията за смъртта му умира от холера по време на епидемията в Берлин. Другата версия е, че още преди да се зарази от холера, той е страдал от хронично стомашно-чревно заболяване или вероятно е имал рак на стомаха. По негово желание е погребан близо до гроба на Фихте.
